Манастирите в България през Първата българска държава, полезна информация от експертите по почивки в България – holidaybulgaria.com. Там ще намерите подробна информация за топ 10 манастири в България
Манастирите в България
Първа българска държава
В годините на Първата българска държава се основават и манастирите в по – отдалечените от столицата краища на страната. Под връх Руен (при град Бобошево) възниква манастир, в който Иван Рилски прекарва известно време преди да приеме отшелничеството и във втората половина на X век да се оттегли в Рила, където основава Рилския манастир. По това време възникват и някои от Софийските манастири = Куриловският, Германският и др.
През византийско иго (1018 – 1186г.) манастирите съдействат за опазване на народното съзнание на българите, на българския език и писменост.
През XIII – XIV век, наричан „Втори златен век на българската култура“, книжнината, изкуството и културата разцъфтяват предимно в манастирите, чиито права българските владетели потвърждават със специални грамоти. Дарявани щедро със земи и селища, много от манастирите се превръщат в самостоятелни феодални владения. Една от най – важните грижи на средновековните български владетели е да изграждат и поддържат манастири, водени не толкова от религиозни подбуди, колкото от съзнанието, че това са местата, в които се съхранява и развива родната култура, опазва се родната книга и народността.
Манастири възникват на най – красивите места на Стара планина, Рила, Витоша, Родопите и особено край старопрестолния град Велико Търново. Повечето от Великотърновските манастири са основани от Асеновци. Главен манастир е „Великата лавра Св. 40 мъченици“, между Царевец и Трапезица. В околностите на София се оформя манастирската група „Мала Света гора“, която обединява четиринадесет манастира, начело с Бистришкия „Свети Георги“. Такива групи от манастири, наричани също „Мала Света гора“ се създават край Сливен, край Асеновград и др.
Втора българска държава
Най – висок духовен ръст в годините на Втората българска държава манастирите достигат при царуването на Иван –Александър (1331 -1371г.) и приемника му – Иван Шишман (1371 -1393г.). Писането и превеждането на книги се разраства. Възникват прочутите Килифаревска и Търновска книжовни школи. Оформя се и Търновската живописна школа, чието влияние се разпростира върху цялата страна. Стенописите от този период, достигнали до наши дни, вълнуват с реалистичността на рисунъка, динамичността на фигурите и дълбокия психологизъм на образите.
Още полезна и интересна информация може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО